Поемете контрол над времето – научете повече за интервалната фотография, хипер-интервалната фотография и видеото със забавен каданс

Като играете с времето и движението във вашите видеозаписи, можете да разкриете свят, който обикновено е скрит на пръв поглед – да забавите бързите действия или да ускорите продължителните събития, като изгрев на слънцето или облаци, носещи се по небето. Тук видеографът Matthew Vandeputte споделя своите техники за заснемане в целия спектър на времето – от забавен каданс до интервална фотография и хипер-интервална фотография.

Ключът към всички тези техники е кадровата честота. Тя определя честотата на запис и възпроизвеждане на видео в кадри в секунда (fps). Най-често срещаните стандартни честоти за запис и възпроизвеждане са 25 fps или 30 fps. Кинофилмите обикновено са с 24 кадъра в секунда, така че 25 кадъра в секунда изглеждат по-„кинематографични“, докато 30 кадъра в секунда изглеждат по-ясни и често се предпочитат за заснемане на динамични спортове и новини например.

Наистина няма значение коя честота сте избрали, но обикновено честотите на запис и възпроизвеждане на кадрите трябва да съвпадат една с друга. За да създавате видео със забавен каданс, трябва да записвате с по-висока кадрова честота – ако например записвате с 50 кадъра в секунда и възпроизвеждате с 25 кадъра в секунда, тогава всяко движение ще се извършва с половин скорост.

За да ускорите времето, трябва да записвате с по-ниска кадрова честота. Като заснемете 25 отделни изображения, разпределени в рамките дълъг период от време, и след това ги възпроизведете с 25 кадъра в секунда, можете да вместите минути, часове и дори дни само в една секунда видео. Така чрез интервална фотография и хипер-интервална фотография се създават ускорени видеозаписи. Хипер-интервалната фотография е вид интервална фотография, при която фотоапаратът се движи. По принцип интервалните снимки се заснемат с използване на статив или слайдер, така че фотоапаратът остава почти на същото място, но при хипер-интервалната фотография фотоапаратът се мести за всяка снимка.

„Интервалната фотография е наистина добър начин да създадете въвеждащ кадър за нова сцена или ново място, като например за голям природен пейзаж или градски пейзаж“, обяснява Matthew. „Хипер-интервалната фотография се използва по-скоро като специален ефект, при който отвеждате зрителя на пътешествие. Както ми каза веднъж един колега, това е като полет през времето и пространството.“

Matthew е видеограф и видеоредактор, чиято специалност е създаването на впечатляващи кадри, които съчетават видео в реално време и такова със забавен каданс с отличителни техники за интервална фотография и хипер-интервална фотография. Работата му се използва за рекламни цели и може да се види в Netflix, National Geographic и Discovery Channel.

„Видях интервална астрофотография онлайн, когато бях във филмовото училище преди около 11 години, и това просто ме изуми“, разкрива той. „Имах EOS 600D [сега предшественик на Canon EOS 850D] по това време и разбрах, че с него мога да заснемам и интервални снимки. И така, същата вечер заснех първата си поредица от снимки и оттогава никога не съм спирал да снимам.“

Както за интервалната фотография, така и за хипер-интервалната фотография ви трябват снимки, заснети през равни интервали. За интервалната фотография Matthew съветва да заснемете минимум 300 снимки, „тъй като това ще ви даде поне 10 секунди видео, независимо дали възпроизвеждате с 25 кадъра в секунда, или с 30 кадъра в секунда.“

Редица фотоапарати EOS, включително Canon EOS R6 и EOS RP, имат вграден интервалометър, който е в състояние да автоматизира процеса вместо вас, както и режим за видео от интервали снимки, който създава видеозаписи, готови за споделяне направо чрез фотоапарата. Matthew обаче предпочита да съхранява отделните снимки като RAW файлове, тъй като това му дава повече възможности при обработката. След обработката на RAW изображенията той прилага цифрова стабилизация в Adobe After Effects* и прави окончателната редакция в Adobe Premiere Pro.* Но можете да започнете да създавате видеозаписи от интервално заснети JPEG файлове в редица софтуери, включително безплатния iMovie на Mac или MakeAVI на компютър.

За хипер-интервалната фотография Matthew споделя, че толкова много кадри може да не са практични. „Ако трябва да заснемете 300 снимки за хипер-интервална фотография, потенциално може да ви отнеме часове, за да местите статива и да прекомпозирате всеки кадър. А за повечето видеозаписи, създадени хипер-интервална фотография, няма нужда от толкова много снимки. Така че бих препоръчал вместо това да заснемете поне 120 снимки. Също така ви препоръчвам да заснемете всяка снимка ръчно, като се опитвате да поддържате интервалите равни между всеки кадър. Ако разчитате на заснемане през автоматични интервали и не сте готови с композирането на сцената в момента, в който снимането се задейства, може да се наложи да започнете отново.“

Скоростта на движението, което искате да заснемете в интервалната фотография или хипер-интервалната фотография, ще определи интервала, през който се снима всеки кадър. Бързодвижещите се обекти може да изискват кратки интервали от няколко секунди, докато бавнодвижещите се обекти, като растящо цвете или гниещи плодове, може да се нуждаят от интервали от по няколко минути.

Ако снимате нещо в близък план за дълъг период от време, ще трябва да помислите за светлината, за да сте сигурни, че тя няма да се промени твърде драстично. В природните и градски пейзажи обаче промяната в светлината с течение на времето вероятно ще бъде ключова точка във вашето видео. Много важен елемент от оборудването така или иначе е стативът, защото ако фотоапаратът е нестабилен между снимките, неподвижните обекти ще изглеждат сякаш „трептят“, а движещите се обекти ще подскачат неестествено. За ефективна хипер-интервална фотография фотоапаратът трябва да изглежда сякаш се движи гладко без клатене.

„За практикуване на хипер-интервалната фотография ви трябват три неща“, казва Matthew. „Очевидно се нуждаете от обект и път или маршрут, който да следвате. Можете да се движите към обекта или да се отдалечавате от него, да се движите странично или да го обикаляте. И третото нещо, от което се нуждаете, е реперна точка, която трябва да задържите неподвижна във всяка снимка.“ Избирането на точка от сцената, която да остане неподвижна във всеки кадър, ще създаде усещане, че фотоапаратът сякаш се върти около тази точка, така че движението да изглежда гладко, а не насечено. За да запазите реперната точка в една и съща позиция, Matthew предлага да я заснемате с една и съща AF точка във всеки кадър или да включите координатната мрежа на вашия фотоапарат.

Можете да заснемате интервални снимки в близък план (например за да уловите разцъфването на цвете) или от километри (като например панорамна гледка на облаци, които се носят над пейзаж). Можете да използвате обектив, който е подходящ за сцената, но за своята работа Matthew предпочита обектив Canon EF 24-70mm f/4L IS USM, а с фотоапаратите от системата EOS R – Canon RF 24-70mm F2.8L IS USM или Canon RF 24-105mm F4-7.1 IS STM, тъй като диапазонът от фокусни разстояния е идеален за различните обекти, които снима. За хипер-интервалната фотография той съветва никога да не снимате с по-широк ъгъл от 24 mm поради риска от изкривяване на перспективата, което ултраширокоъгълните обективи създават по периферията на кадъра – „ако снимате с 16 mm например и сгрешите в кадрирането между отделните снимки само с няколко сантиметра, тогава няма да можете да коригирате промяната на перспектива по периферията на кадъра при обработката.“

„Видеото от интервални снимки и видеото със забавен каданс са в двата противоположни края на спектъра на времето“, казва Matthew. „Видеото от интервални снимки ускорява нещата, а видеото със забавен каданс ги забавя.“ Това прави видеото със забавен каданс идеално за наблюдение на бързи действия, които обикновено биха били твърде бързи, за да бъдат възприети.

В много отношения видеото със забавен каданс е по-лесно за заснемане, отколкото видеото от интервални снимки. Всеки фотоапарат в настоящите серии Canon EOS и PowerShot (с изключение на PowerShot ZOOM) може да заснема видео с висока кадрова честота. Най-високите честоти обикновено са достъпни само когато записвате видео с по-ниска разделителна способност – EOS R6 например предлага 50 кадъра в секунда и 60 кадъра в секунда при 4K или 100 кадъра в секунда и 120 кадъра в секунда при Full HD.

Не е необходимо да снимате с кратна на изходната кадрова честота – например можете да снимате със 120 кадъра в секунда, ако фотоапаратът ви предлага това, и да я забавите до 25 кадъра в секунда при обработката. Колкото по-висока е кадровата честота, когато снимате, толкова по-бавни ще изглеждат нещата, когато възпроизвеждате видеото с нормална скорост.

Скоростта на затвора обикновено е един от начините да контролирате експонацията, но също така определя как изглеждат движещите се обекти в изображението. Matthew предупреждава, че използването на високи скорости на затвора при интервалната фотография или хипер-интервалната фотография ще замрази движението и ще доведе до изключително резки кадри, което ще се трансформира в накъсани движения, когато кадрите се възпроизвеждат като видео. „Използването на по-ниска скорост на затвора за постигане на ефект на размазване на движещи се обекти, като например преминаващи автомобили и хора, наистина ви дава впечатляващ ефект.“

Как избирате правилната скорост на затвора? „Има нещо, наречено 180-градусово правило за скоростта на затвора“, обяснява Matthew, „което предполага, че скоростта на затвора за видеозаписи трябва да е реципрочна стойност на удвоената кадрова честота. Така че, ако снимате с 25 кадъра в секунда, скоростта на затвора трябва да бъде 1/50 сек. Това ви дава най-хубавото размазване от движението и най-кинематографично изглеждащите кадри. Спазвам това правило и когато снимам видео със забавен каданс при по-висока кадрова честота – например използвам скорост на затвора от 1/200 s, когато записвам със 100 кадъра в секунда.“

Дори при заснемане на последователност от снимки с много по-ниска кадрова честота за интервална фотография или хипер-интервална фотография Matthew се придържа отчасти към 180-градусовото правило за скоростта на затвора. „Ако имате интервал от четири секунди между снимките, което е доста обичайно при заснемане на облаци, тогава бихте експонирали всяка снимка за две секунди. Когато интервалът стане още по-дълъг и дори до минути, тогава не се притеснявайте за правилото – но определено препоръчвам винаги да снимате с по-ниски и скорости на затвора и с използване на статив.“

При по-ниски скорости на затвора може да се наложи да използвате други средства за контрол на експонацията и ето защо Matthew използва ND филтър, за да намали количеството светлина, навлизащо в обектива. „Ако снимате през деня, тогава ще ви е необходим наистина силен ND филтър за обектива, за да постигнете добра експонация при по-ниска скорост на затвора“, казва той.

Сега, когато разполагате с всички инструменти за улавяне на времето и движението по нов творчески начин, защо не изпробвате видео със забавен каданс, интервална фотография или хипер-интервалната фотография следващия път, когато снимате?


Автор на текста Маркъс Хокинс


^{* Adobe, Adobe Premiere и After Effects са регистрирани търговски марки или търговски марки на Adobe в Съединените щати и/или други държави.}