Едно ниво нагоре: как да подобрите архитектурната си фотография

Посланикът на Canon Fernando Guerra знае не малко за сградите. Завършва като архитект в родната си страна Португалия, след това прекарва няколко успешни години в архитектурна компания в Макао. Въпреки че харесва работата си, той никога не успява да се отдалечи от детската си любов към фотографията.

Страстта на Fernando към снимането на сгради нараствала, докато заедно с брат си Sergio не започват да снимат архитектурни сгради за водещи списания и лични клиенти. Сега с редица награди, които се свързват с името му, той дори не поглежда назад към миналото.

Тук Fernando споделя някои от съветите и техниките, които е научил през годините.

Архитектурната фотография не се свежда само до показване на офис сгради и богато украсени църкви. Въпреки че на тези сгради ще станат страхотни снимки, според Fernando всяка сграда може да бъде красива стига да имаме очите да я видим, в противен случай е по-добре да се откажем!

„Не мислете за намирането на правилното място“, съветва той. „Можете да заснемете невероятни сгради на ужасни места. Помислете за сградите индивидуално и какво ги прави интересни. Това може да бъде обор или скромна къща до великолепен музей или катедрала. Дори не мисля, че има „неподходящи“ сгради, които не си заслужават да бъдат снимани. Всичко се свежда до правилната светлина и правилния момент. “

След като вече сте намерили и сте се влюбили в дадена сграда, нещо друго, което Fernando съветва, е добавянето на слоеве към изображенията ви. Това е техника, която той научил от един от най-големите си вдъхновения, Magnum фотографът Alex Webb, и тази техника – както обяснява Fernando по-долу – ще помогне за добавяне на друго измерение към фотографията ви.

„Неговата фотография ме завладя заради начина, по който той използва слоеве върху слоеве, за да вкара повече елементи в даден кадър“, казва Fernando за Webb. „Например тук в кадър може да има хора, там някое куче и в онзи край човек, който се разхожда с чадър. Неговите снимки се състоят от няколко слоя и накрая се получава истинско усещане за живот и контекст.

„Като архитект се опитвам да намеря перфектните пропорции, перфектния обект и перфектните цветове и завършеност. Като фотограф все още се опитвам да предам точно това – да накарам нещата да изглеждат красиво“, продължава Fernando. „Аз не търся сгради с перфектна геометрия, аз просто се старая да накарам сградите да изглеждат невероятно. Това е посланието, което се опитвам да предам.“

Едно от първите правила на архитектурната фотография, може би си мислите, е да използвате статив. Според Fernando това не е така.

„Обичам да имам свобода на движение, така че предпочитам да не използвам статив, който мнозина смятат за основен инструмент в архитектурната фотография“, допълва той. „Предпочитам да опознавам сградата, да я проучвам от различни ъгли, така че снимам без статив. От момента, в който пристигна на място, не спирам да се движа, докато не си тръгна.

„Друго предимство да не използвате статив е, че, ако сте на оживено място, можете да снимате, без да привличате вниманието към себе си. В противен случай, ако използвате статив, хората, които влизат в кадър, биха били заинтригувани и биха изглеждали заинтересовани на снимките, а не естествено. Подвижните екрани на много фотоапарати Canon са идеални за този подход. Можете да снимате от различни ъгли и дори няма да изглежда така, сякаш правите снимки.“

В действителност, според Fernando, когато става въпрос за предимствата и недостатъците на архитектурната фотография, има само едно правило, което трябва да следвате.

“Вертикалните кадри трябва да са прави, така че никога не насочвайте фотоапарата нагоре или надолу, освен ако не използвате обектив с накланяне и изместване, който може да коригира изгледа“ – обяснява той. „Можете да коригирате изгледа по време на етапа на редактиране на софтуера, но не мисля, че е правилно. Често се обсъждат много други правила, но считам, че трябва да нарушите тези правила, за да създадете свое собствено отличително изображение, което да се откроява. Просто се придържайте към правото заснемане на вертикални снимки и снимайте като за последно.“

Нещо друго, което често се разбира погрешно според Fernando, е, че най-добрата светлина за архитектурна фотография е рано сутрин или късно следобед, често наричан „златният час“.

„Ако аз снимам дадена сграда, обичам да ходя рано сутринта и да оставам дотогава, докато не се покажат звездите. Може да се каже, че това е същият подход, който фотожурналистите използват. Следвам светлината около сградите и различните аспекти изглеждат по-добре в различните часове на деня. По този начин снимате и хората, които влизат или излизат от сградата, и по този начин вдъхвате живот в кадъра си. Това е все едно снимате „един ден от живота на една сграда“. Искам да уловя повече от самата сграда.

„Ако светлината е прекалено силна, можете да си поиграете със сенките. Наскоро направих няколко страхотни снимки на една къща по обяд, като слънцето грееше високо в небето. Светлината се изливаше през капандурите на покрива и осветяваше целия интериор на сградата и тя изглеждаше просто зашеметяващо. Когато слънцето е по-ниско в небето, дадена сграда може да изглежда зле снимана от един ъгъл, но страхотна, снимана от друг. Просто трябва да се движите покрай сградата и да опитвате различни ъгли. Дори ако времето е сиво и мъгливо, можете да получите някои интересни снимки, които излъчват мекота. Друго погрешно схващане е, че, след като сте заснели сграда от един ъгъл, няма какво повече да снимате. Върнете се по-късно през деня и вижте как промяната в светлината е променила изгледа от този ъгъл.“

Когато започвате с архитектурната фотография, Fernando препоръчва да използвате обективи, при които се намира добър баланс между сравнително широко зрително поле и ниско изкривяване на изображението. „Обичам обективите Canon RF 35mm F1.8 Macro IS STM и Canon RF 50mm F1.8 STM“, обяснява разпалено той. „Те са малки и ненатрапчиви, така че можете да снимате незабелязано. Качеството е страхотно и са сравнително евтини. Също така използвам и Canon EF 24-240mm F4-6.3 IS USM, защото е изключително универсален. Не мога да приема никакви изкривявания в кадрите си на архитектурни сгради, но благодарение на вградените корекции във фотоапаратите от серия EOS R, обективът се превръща в обектив без изкривявания.“

Друг насочващ обектив, който е особено подходящ за архитектурна фотография, е Canon RF 16mm F2.8 STM. Този отличен обектив с фокусно разстояние от 16 mm е не само свръхдостъпен, но и свръхширок, което ви позволява да заснемете повече в даден кадър, например цял мост. Любителите на архитектурата също ще харесат интересните ефекти върху линиите и ъглите, които предлага обективът.

След като сте се спрели на фотоапарат и обектив, които ви подхождат, и сте се справили с жанровите основи, Fernando съветва да експериментирате допълнително с всичко в архитектурната фотография – от ъгъла на снимката до филтрите на обектива.

„Филтърът за неутрална плътност е чудесен избор за дълги експонации дори при ярка светлина“, обяснява Fernando. „Когато снимате сгради на оживени места, дългата експонация ще премахне по ефективен начин всички хора и трафик, като ги изкара от кадър. Кръглият поляризиращ филтър е чудесен за премахване на отраженията от стъклените прозорци. Работи еднакво добре и върху сгради с гланцирано покритие. Трябваше да снимам бетонна сграда, която беше боядисана в червено и беше изключително лъскава. Използвах кръглия поляризиращ филтър и целият блясък изчезна, като остана само наситеният червен цвят.“

За Fernando архитектурната фотография е повече от работа, това е призвание. И се вдъхновява както от хората, така и от сградите.

Изкарвам прехраната си, като снимам сгради, но чувствам, че хората, които са част от тези сгради, които използват тези сгради, са най-интересният елемент“, заключва той. „Според мен смисълът на архитектурната фотография е улавянето на самия живот.“

Готови ли сте да започнете?

Написано от Matthew Richards