Фотографиране на тайните на природата: историята на един проект за възстановяване на дивата природа

Брулени от вятъра скали, блата край езера и спокойни гори – естествените местообитания привличат фотографите на дива природа и пейзажи с търпението да проследяват постепенната промяна и растеж през сезоните. Понякога обаче фотографията може да отбележи и отпразнува още по-дълбока промяна с течение на времето, като например повторното оживяване на изоставена кариера, която се рекултивира от природата.

Gayle, фотографът зад Natured Secrets, има страст към биоразнообразието и възстановяването на зелени площи. Тя е документирала бавния растеж на проект за възстановяване на дивата природа в Обединеното кралство на прага си и се надява, че работата ѝ може да вдъхнови други да върнат малка част от собствените си градини обратно на природата.

Историята започва преди 20 години, когато Gayle засажда гора до дома си в Пенинските планини в Северозападна Англия, превръщайки изоставена кариера и бивша ферма за норки в процъфтяващо убежище за диви животни.

Сега, когато ландшафтът приветства животните и растенията отново, амбицията на Gayle е постигната – „пътешествие на надеждата“ – да няма граници между нейната градина и тази възстановена зона, създавайки едно наистина диво място.

„Когато пристигнахме, исках да дам на това открито място „усещане за принадлежност“, за да обвържа взаимоотношението си с това местоположение с околната среда“, казва Gayle, която също има магистърска степен по консервационни науки и екология от университета Ланкастър. „Оригиналният ландшафт е бил трансформиран от промишлена дейност, оставяйки една пустош. Но откакто кариерите прекратиха дейност, мястото започна своето завръщане към природата. Прераждане.

„Започнахме, като симулирахме тази трансформация и създадохме каквато градина успяхме в ландшафта, където нямаше видима граница между едното и другото. Никога не съм мислила, че ще имаме градина. Ние просто „опитомихме природата“.

Докато земята бавно започва да се възстановява, Gayle вижда пътешествието като идеална възможност за дългосрочен фотографски проект. „Учих няколко години в училището по ботаническо изкуство в Челси и винаги смятах, че [земята] заслужава да бъде документирана“, казва тя. „Това може да е в различни списания и на микроскопичен уебсайт, но за мен това е разделение между науката и творчеството. Точно на това място се надявах снимките ми да са малко по-различни.

„Нашата изоставена кариера носи белезите от индустриалното ни минало, но земята постоянно се рекултивира от природата. Като пазителка на район със спираща дъха комбинация от история, промишленост, геология, дива природа и флора, аз искам да запиша пътешествието на земята, развитието и растежа на биоразнообразието, използвайки фотографията като дневник.“

Районът сега е изпълнен с диви животни, включително кафяви зайци, земни пчели, чучулиги, свирци, калугерици, синьогръди пъстричета, ветрушки и сърни, което обяснява защо се е превърнал в рай за фотографите. Пъстрата гама от влажни зони, пасища и горски храсталаци, заедно с богатата на цветя сенокосна поляна, привлича много разнообразни диви животни.

„През последните 20 години помогнахме за регенерирането на земята, разкривайки сладководни извори, за да подобрим големите долини на влажните зони и да свържем съществуващите скални езера с поредица от нови езера“, казва Gayle.

„Засадихме местни широколистни гори, наблюдавайки ги как растат и бавно се отрупват с кадифени мъхове, за да осигурят буйно зелено усещане през цялата година и да поддържат изобилие от живот. Клоните и стволовете са силно покрити с мъх, който наподобява миниатюрни изгубени светове, когато се видят отблизо и се увеличат.“

Ако решите да документирате свой собствен проект, може би кътче от вашата градина, което сте върнали на природата, уверете се, че разполагате с правилния фотоапарат и обектив. Gayle използва Canon EOS 6D Mark II, съчетан с един от нейните макро обективи, за да улови тези малки светове. „Фотоапаратът ни дава възможност да бъдем едно цяло с конкретен организъм, независимо дали е цвете в близък план, насекомо или спорите на гърба на папрат“, казва тя. „Започвате да виждате неща, които никога преди не сте забелязвали, и това ме накара да осъзная как можем да станем по-свързани с природата чрез обектива.“

Тази връзка е по-силна, след като семейство горски бухали се появи след възстановяване на плевня, която Gayle и майстори по суха каменна зидария възстановиха с помощта на камък, намерен в бившата кариера. Сега това е нов дом за птици.

„Да се науча да „виждам“ през фотоапарата си и да чакам тихо да излязат горските сови ми позволява да наблюдавам повече“, казва Gayle. „Забелязвам движението на тревите, промяната в светлината, молците, птиците и цветята, които те докосват. За момент се превръщам в плячка, когато обективът забележи ноктите на кръжаща птица отгоре, след това разказът се измества, когато се преместя. Превърнах се в ловец.“

Gayle използва втори пълнокадров DSLR фотоапарат с няколко по-дълги EF обектива. Като използва един фотоапарат със своите макро обективи и друг със своите телеобективи, тя никога не пропуска момента заради смяната на обективи. Това оборудване ѝ помага да заснеме драматично небе и птици в полет, като например совите, като стабилизацията на образа е особено важна, тъй като тя не използва статив.

„Имам нужда от обхвата на моя страхотен EF 600 mm f/4L IS III USM, за да се доближа до совите“, казва тя. „Аз съм много далеч от мястото тук и нямам укритие, така че не мога просто да седя и да си мисля, че ще видя елен или птица отблизо. Дори е трудно да се снима червеношийка, защото дърветата са много големи. Знаете, че ще направите най-добрите снимки с 600 mm, защото е кристално ясен, тъй като е обектив с фиксирано фокусно разстояние, докато Canon EF 100-400 mm f/4.5-5.6L IS II USM ми дава възможността да приближавам и отдалечавам, така че мога да уловя птицата, ако се движи или идва към мен. Така преодолявам разстоянието.“

Gayle също е документирала проекта за възстановяване на дивата природа чрез проучвания, хербаризиране на цветя, консервиране на растения в алкохол и скициране и рисуване с акварелни бои. В крайна сметка обаче тя се наслаждава на малките моменти в дивата природа, която се развива на това място, и е запалена по ползите за психичното здраве от взаимодействието с природата. „Гледането през фотоапарата в тези ранни сутрини позволява да се наситиш с тишина и спокойствие“, обяснява тя. „Мога да пресъздам това състояние на ума, като споделям тези изображения в социалните мрежи, помагайки на другите да се насладят на красотата, която ни заобикаля.“

Тя насърчава всеки, който мисли да създаде подобен проект, да започне с няколко дървета или храсти, които да привличат птици и насекоми. „Винаги засаждайте дървета, ако можете“, съветва тя. „Нямате нужда от много място – след шест или седем години ще имате гора и ще можете да се разхождате и да усещате мястото.“

Автор на текста Лорна Докърил