Укротяване на дивото: в търсене на перфектния кадър сред дивата природа

Anna, Sam и Bilbo започнали разглеждането на северен Дартмур в село, наречено Белстоун, заради фантастичния му достъп до така наречените свободностоящи скални образувания. Тези големи, свободностоящи скали са нещо, към което Anna винаги е била привличана.

„Това беше напълно нова част от Дартмур за мен, което беше наистина вълнуващо. Разхождате се през идиличното село и изведнъж се озовавате в пустошта“, казва тя. „Атмосферата е толкова дива и усамотена – точно това, за което жадувах.

„Моята страст са походите“, продължава тя. „Обичам да нося тежка раница на гърба си и да скитам без цел наоколо. Идеята ми не е да стигна до някое място бързо – а да оценя напълно тези тихи и спокойни места. Разходихме се, след това опънахме палатката и изкарахме нощта сред дивата природа.“

Любовта на Anna към приключенията сред природата идва от любовта на семейството ѝ към разходките и походите, както и от шведските ѝ корени. „Майка ми е шведка и мисля, че е част от шведската култура да прекарваш много време навън и да се любуваш на заобикалящата те природа. Израснах, разхождайки се и опознавайки много места, и винаги, когато бях в Швеция, ходехме да плаваме с кану и на къмпинг и често ядяхме навън. Така че мисля, че от много ранна възраст това е доста неразделна част от живота ми.“

Anna е имала компания по време на пътуването си до Дартмур, но често пътува сама, както при самостоятелния преход до Арктическа Швеция през есента на 2020 г. (вижте лявото изображение по-горе). „На по-дълбоко ниво наистина обичам самостоятелните приключения, защото това е уникално преживяване“, обяснява тя. „Изминаха 10 дни, в които не видях други стъпки освен моите. Когато сте сами, трябва да се справяте както с добрите, така и с лошите моменти. Така че, ако имате наистина кофти ден, нямате мотивация и сте уморени и гладни, единствено вие сте отговорни да се справите с проблема. Но до края на приключението ще знаете, че сте стигнали от точка А до точка Б невредими.“

Обаче ако споделяте преход с някой друг, това може да помогне на фотографията ви. „Това прави толкова по-лесно самото снимане, защото автоматично имате кого да снимате“, казва Anna. „Това важи и за Bilbo, тъй като той често е обект на моите снимки. Наличието на човек или куче в пейзажа някак си ви приобщава, по начин, който липсва в класическата пейзажна фотография.“

Запитана кое е първото, по което се е запалила – страстта ѝ към фотографията или приключенските пътувания, Anna не се поколебава. „Фотографията е първата ми страст“, обяснява ентусиазирано. „Дядо ми беше фантастичен фотограф, така че аз израснах, прелиствайки неговите фотоалбуми, и това ми вдъхна любов към фотографията още от ранна възраст. Получих първия си фотоапарат, когато бях на 15 години и учих фотография в училище. Въпреки това не снимах първите си няколко приключения. Едва след няколко години съчетах двете неща.“

За Anna документирането на нейните преходи означава да бъде приспособима, да носи малко оборудване и да бъде изобретателна в движение. Освен необятни гледки, тя също така предлага да снимате или записвате на видео малките моменти, като слагане на раницата, оправяне на колчета за палатката или когато се наслаждавате на чаша горещ шоколад, които моменти според нея наистина може да допринесат за вашия визуален разказ.

„Обичам точно тази част от приключенията, в която разказваме някаква история,“ обяснява тя. „Често съм на отдалечени места напълно сама, но всъщност наистина обичам да споделям това с останалите, и фотографията е просто фантастична платформа за предаване на тези преживявания.

„При това пътуване по време на синия час ние наистина се фокусирахме върху това да снимаме челника, както и парата, излизаща от чашата горещ шоколад или водата, която варях, защото това беше креативен начин да заснемем това време на деня.“

Функции като високоскоростна серия от снимки и системата за стабилизиране на образа на пълнокадровия безогледален Canon EOS R6 означаваха, че не беше проблем, когато Anna забрави статива си в условия на слаба светлина.

„Стабилизацията на образа и резолюцията от 20,1 MP в синия час бяха фантастични, защото всъщност забравихме да вземем статив. Оказва се, че не се нуждаехме от него, защото фотоапаратът просто се справи блестящо при тази слаба светлина“, казва тя.

За да пътува с лек багаж, Anna обикновено носи само един обектив, който е еднакво подходящ както за портрети, така и за широки пейзажи, нещо с което лекият Canon RF 24-105mm F4-7.1 IS STM се справя перфектно.

„Обичам обективи като този, защото ви предлага гъвкавост. Наличието на фокусно разстояние 24 mm беше страхотно за тези снимки на Bilbo в близък план, но също така можех да компресирам някои от пейзажите малко повече. Когато се отправя на поредното приключение, обикновено мисля за обектив, с който мога да снимам всичко, което искам.“

Наличието на фотографски комплект, който може да бъде в крак с Anna и непредвидимите условия на нейните приключения, може да бъде предизвикателство.

По време на скорошен ски преход до Арктическа Финландия, например, температурите паднали до –22ºC. „Когато температурите са толкова ниски, всичко става по-трудно, от качването на ските до спирането за хапване“, обяснява тя. „Снимането се превръща във военна операция по отношение на ефективността, така че ръцете да са изложени на студа възможно най-малко време и да можете да продължите да се движите отново.“

Но Anna настоява, че въпреки всичко си заслужава тези спомени да бъдат заснети.

„Най-доброто нещо при снимането на спортове на открито е, че имате тези спомени завинаги. Все още преглеждам снимки от ранните си приключения и мога да си спомня точно къде съм била, как съм се чувствала и с кого съм била. Толкова е вълнуващо.

„Недостатъкът на приключенията, на които се отправям, е, че понякога се чувствам пресирана да заснемам снимки. Била съм на пътувания, при които мислех, че ще разполагам с прекрасно време и ще мога да заснема наистина вдъхновяващо съдържание в невероятна планинска среда, а всъщност разполагах с 10 дни проливен дъжд. Снимането при тези условия може да бъде предизвикателство, тъй като не можете да се приберете вкъщи, за да се преоблечете и да изсушите оборудването си за снимане. Вие сте в палатка и няма начин да запазите нещата сухи. Това е една от причините, поради които обичам Canon, защото фотоапаратът ми е наистина издръжлив.“

За тези, които искат да се впуснат в собствено незабравимо приключение, но не са сигурни откъде да започнат, Anna има следния съвет: „Ако липсата на увереност е пречката пред приключенията, не се притеснявайте да започнете с нещо малко, докато не съберете смелост за нещо по-предизвикателно. Например къмпинг с приятели сред дивата природа през нощта, може би с някой, който е запознат с този вид приключения, или може да започнете с дневни походи сами някъде на ново място, за да свикнете да бъдете самостоятелни. Курсовете също са чудесен начин за изграждане на умения и среща с нови приятели авантюристи. И последно, не се страхувайте да правите грешки. Дори ние, професионалистите, бъркаме от време на време – стига да се поучите от грешките си, това не се счита за провал.“

В крайна сметка един скок в неизвестното ще си струва.

„Приключенията все още са един от най-добрите начини за мен да си почина и да се заредя с нова енергия. Особено самостоятелните приключения, дори и само един ден, в който да опозная ново място“, заключава Anna. „Пътуванията подхранват моята креативност и стремеж, така че бих имала нужда от тях дори и това да не беше работата ми.“

Автор на текста Лорна Докърил