Монохромно: повече от черно и бяло

Цветовото възприятие е силно свързано с емоцията. Има психологически теории за това как ни влияят различните цветове. Има разлики в различните култури, но зеленото или синьото често се смятат за успокояващи, докато червеното или оранжевото стимулират и очевидно дори ни карат да се чувстваме гладни! Тези идеи се вписват в това, което избираме да носим, как декорираме домовете си и какви изображения създаваме, когато става въпрос за фотография.

Но не всеки възприема цветовете по един и същ начин. Живеещият в Обединеното кралство професионалист в художествената фотография Chris Ward е роден със заболяване, наречено деутеранопия, което означава, че му е трудно да разпознава нюанси на зеленото. Той обаче открива, че зрението му е много по-настроено към разпознаването на фини детайли, фин контраст и разнообразна текстура, отколкото на другите хора – което му служи добре като специалист в монохромните изображения.

Често погрешно използвана като синоним на черно и бяло, думата „монохромно“ означава изображение, в което всичко изглежда като нюанси на един цвят. Това може да бъде всеки цвят, но най-често е сиво или сепия. „Това, което смятаме за черно-бяло, обикновено са нива на сивото“, обяснява Chris, тъй като съдържа широка гама от цветови дълбочини на сивото. Има определени сцени, които са особено подходящи да бъдат монохромни – точно тези, към които окото на Chris е привлечено естествено. Те могат да имат текстури или сенки, които създават интересен тонален диапазон – контрастни сенки в гора, грубите шарки, които се появяват в скалите, или развълнуваната вода на река.

Но редуцираните откъм цвят, почти графични снимки, могат да изглеждат също толкова добре. „Мисля, че монохромното всъщност е по-малко ограничено от цветното, защото е доста абстрактно, така че можете да постигнете повече с изображението, без да изглежда странно“, казва Chris. „Ако преекспонирам силно цветно изображение, ще изглежда ужасно.“ В монохромен режим обаче преекспонирането може да създаде впечатляващ, минималистичен стил.

Chris работи с Canon EOS R6, съчетан с обектив Canon RF 24-105mm F4-7.1 IS STM, за да има максимална гъвкавост при кадрирането на снимките. Изборът на обектив за монохромна фотография е почти същият като за цветна фотография, различното е как композирате своя кадър. „Вместо да използвате цвят, за да насочите окото на зрителя, използвате яркост и контраст. В менюто Стилове на снимката можете да изберете стил, наречен „монохромен“, и в него ще намерите друго меню, където можете да регулирате всичко от рязкостта до контраста“, съветва Chris. „Можете също така да добавите филтър във фотоапарата, който променя начина, по който той реагира на различни цветове, така че всичко, което е червено, зелено, синьо, жълто или оранжево да изглежда по-тъмно.“ Самият Chris е склонен да използва червения филтър поради начина, по който затъмнява небето и зеленината в пейзажите, премахвайки нежеланото разсейване.

Ако използвате фотоапарат от системата Canon EOS R с обективи EF или EF-S, монтажният адаптер с drop-in филтри EF-EOS R ви позволява да използвате филтри с неутрална наситеност (ND) или поляризиращи филтри, за да вдъхнете живот на пейзажите си.

Изображенията, които заснемате с Canon EOS R6, използвайки стилове на снимката, ще бъдат запаметени като компресирани JPEG файлове. Ако обаче снимате в RAW формат, файловете ще запазят пълния набор от данни, заснети от фотоапарата. „Предимството на работата с RAW файлове е, че разполагам с повече информация при редактиране“, казва Chris.

Chris все по-често снима цветно. „Разговарял съм с различни фотографи и изглежда, че тези, които не са далтонисти, намират за по-лесно да снимат монохромно, ако поставят дисплея на фотоапарата в монохромен режим, докато фотографите далтонисти предпочитат да снимат цветно“, отбелязва той.

„Един добър съвет, който ми беше даден в началото относно редактирането в черно-бяло, беше винаги да започвам със свръхусилени настройки“, казва Chris. „Когато местите плъзгач в софтуера за обработка, ще достигнете настройка, при която изображението ще изглежда добре. Ако плъзнете отвъд тази настройка, ще изглежда зле; ако оставите плъзгача преди нея, няма да е достатъчно“, продължава той. „Но ако започнете с изображение със свръхусилена настройка и след това я намалите, тогава крайният резултат ще е почти най-доброто, което можете да постигнете.“

Изненадващо, цветът може да бъде наистина важен инструмент при редактиране на монохромно изображение. „Когато преобразувате в черно-бяло във вашия софтуер за редактиране, ще имате достъп до плъзгачите на цветните канали“, обяснява той. „Тъй като цветът може да бъде инструмент за създаване на контраст, когато редактирате, можете да определите къде цветът играе тази роля и да създадете тонален контраст.“

Обикновено има шест цветни плъзгача в зависимост от софтуера ви, всеки от които влияе върху яркостта на различен цветен канал. В пейзажна снимка например можете да промените тона на небето, като регулирате плъзгачите за синьо и аква, както и тона на растителността чрез плъзгачите за жълто и зелено. Плъзгачът за червено може да бъде полезен, ако има тухлени сгради, докато плъзгачът за оранжево може да помогне за подобряване на тоновете на кожата при портрети.

„Най-трудно предполагам се обработват камъни до трева“, обяснява Chris. „Когато преобразувате това в монохромен цвят, изображението може да изглежда като каша със средни тонове, в което нито един не се откроява от другия. Ако в софтуера си за редактиране промените яркостта на зеления и жълтия канал, камъкът остава същият, но тревата става по-ярка. Когато редактирате цветя, можете да използвате каналите, за да разделите тоновете в различни части на растението.“

В случаите, когато Chris е заснел изцяло черно-бяло изображение, той настройва принтера си на „нива на сивото“, но в повечето случаи отпечатва цветно.

„Имам склонност да внасям леки нюанси в изображенията си при обработката и след това обикновено ги отпечатвам цветно“, казва той. „Увеличавам експонацията с около половин стъпка. Просто защото, когато гледате изображението на екрана, то винаги изглежда по-ярко, отколкото когато бъде отпечатано.“

Chris обича да използва ефекта на разделното тониране, като прилага различно тониране към светлите и тъмните зони. „Стремя се да направя светлите зони малко по-топли, а тъмните – по-студени. Това наистина помага за подобряване на изображението.“

Компактен A3 принтер като Canon imagePROGRAF PRO-300 би бил идеален за предоставяне на висококачествени монохромни разпечатки.

И така, ако експериментирането с монохромна фотография ви привлича, откъде е най-добре да започнете? „Упражнявайте се с цветя“, предлага Chris. „Има много фини текстури и различни цветове, с които можете да се заиграете. Ако можете да заснемете цветя, които изглеждат естествено в монохромен цвят – когато много често цветът е това, което определя едно цвете – тогава можете да приложите същите умения, които сте научили към всичко останало.“

Много от най-емблематичните фотографии в историята са черно-бели – драматични пейзажи от Ansel Adams, портрети, които предизвикват съпричастност, от Dorothea Lange или ярки улични сцени от Henri Cartier-Bresson. Тези фотографи не са били далтонисти, те са работили със средствата, с които са разполагали преди цветната фотография да се наложи, но те са виждали света по различен начин, разбирайки тайните на шарките, детайлите и нюансите на сивото.

Днес монохромните настройки на вашия цифров фотоапарат ви позволяват да правите същото – да гледате заобикалящата ви среда от алтернативна гледна точка и да интерпретирате това, което виждате, по нови начини.



Автор на текста Рейчъл Сегал Хамилтън