Stephen се връща отново и отново на същите места в северозападна Англия. Той си има любими дървета и обича да гледа как се променят през сезоните. Когато е на ново място, той първо оглежда пейзажа и си отбелязва наум местата, на които планира да се върне.
Ако снимате морски пейзажи, „трябва да проучите приливите и отливите“, призовава той. „Обикновено снимам при отлив. Ако снимате при прилив, ще откриете, че фотоапаратът ви се движи по време на експонацията, така че изображенията ви няма да бъдат резки. Той е много по-стабилен при отлив.
Stephen предпочита да снима през есента, тъй като е по-добре денят да е мрачен или дори облачен, за да заснеме дълга експонация на небето, тъй като така естествено навлиза повече светлина през обектива. „Не снимам в средата на лятото, тъй като трябва да тръгна в 2 сутринта, така че обикновено започвам да снимам през септември, когато се съмва около 6 сутринта. Проучвам местоположенията си, кога ще изгрее слънцето и къде ще пада светлината. Ако е мрачно и частично облачно, знам, че има с какво да работя“, обяснява той. Той започва с разглеждане на хистограма на фотоапарата си, за да определи наличната светлина и колко време ще има на разположение.
В снимките на Stephen има меланхолична атмосфера, която отчасти се дължи на тематиката. Той предпочита да се съсредоточава върху индустриални забележителности или изоставени сгради – места, които сега са изоставени, но някога са били пълни с живот. „Старите сгради ме привличат“, казва той. „Когато наскоро бях в Ангълси в Уелс, случайно попаднах на тази стара ферма (вижте дясното изображение по-горе) и си зададох въпроса откога ли е изоставена. И защо са се отказали от нея? Къде са хората, които са живели и работили там?“
Черното и бялото са много подходящи за този тип фотография. „При черно-бялата фотография акцентът е върху композицията и тя трябва да е въздействаща“, добавя той.